Така започна всичко...
Решихме да тръгнем по зимната маркировка, но това май си беше грешка, понеже изкачването беше много тежко...
Част от гледките, които се откриваха пред нас.
Тук брат ми позира! На това място решихме да поемем по лятната маркировка и да не минаваме през връх Юмрука.
Накрая видяхме параклиса малко преди хижата и спряхме за почивка.
А, ето я и самата хижа. Едно от най-прекрасните места, на които съм бил!
...и гледките наоколо
Благодарности на русенци, за прекрасното място, което са сътворили.
След като оставихме раниците в хижа Ехо, решихме да си направим разходка до хижа Козя стена.
След като се върнахме обратно до хижа Ехо, седнахме и се наслаждавахме на прекрасните гледки и на ароматния чай...
и на залязващото слънце...
На другата сутрин станахме рано и потеглихме обратно. Решихме все пак да качим връх Юмрука и ето какво видяхме.
