Цялата работа беше, че аз и моя колега Стефчо пътувахме към Шанхай с цел бизнес командировка. Вероятно не бих си позволил такова пътуване при други обстоятелства, но нещата много добре се нагласиха и поехме дългия път към далечен Китай.
Полетът ни беше до Истанбул и от там прекачване към Шанхай. Като нищо си премина полета до Инстанбул, но какво ни чакаше...
След като се премихаме дългия чекин на летището в Истанбул, се качихме на огромния Боинг 777-300. Абсолютно пълен си беше и основно азиатци, разбира се. 10 часа полет си мина доста бързо за мен, понеже спах почти през целия полет, но не така премина за Стефчо. Той доста се поизмъчи и почти не спа, но за сметка на това му беше гадно..хаха.
Първото нещо, което усетихме при слизане беше ужасната влажност, която директно ни залепна по дрехите и стана супер топло. Температурите бяха верятно около 35 и с тази висока влажност направо си умирахме от жега.
Предварително бяхме чели за бързия влак от летището до центъра, който се движи с 430км/ч и просто нямаше как да пропуснем. Качихме се на влака, но за наше съжаление имало график, в който влакът се движи с 300км/ч и 430км/ч и понеже сме "късметлии", нацелихме по-ниската скорост. Нищо, беше много хубаво преживяване, но кратко разбира се - не повече от 10 мин.
Хотелът беше доста висок и бяхме настанени на 21ви и 22ри етаж. Гледката отгоре беше изумителна - огромни сгради, и поглед, който не може да обгърне целия град.
Починахме си малко и потеглихме веднага навън, въоражени с фотоапарати и сили.
Първата картинка, която видяхме направо ме накара ди си провисна ченето, беше изумителна!
Разбира се това беше само първата, какво следваше...
Навсякъде имаше толкова много хора и навсякъде ни предлагаха "масаж", което вероятно означаваше секс...
А небостъргачите бяха толкова много и толкова високи, че вратът ми се изкриви да гледам. Много брутална гледка, внушителна и красива!
На снимката долу се вижда кулата, на която на един от следващите дни се качихме и имахе много добри преживявания, но това по-нататък в снимките.
Тези две сгради, на снимката отдолу, са едни от най-високите сгради в Китай. Едната, която ние шеговито нарекохме "отварачката", намираща се на заден план, е висока 492м и е може да се качиш горе; другата е малко по-ниска, но и двете са много внушителни.
Ето ги под малко по-различен ъгъл...
..и друг...
А пред самата сграда имаше тази буква U или каквото и там да означава...
След това уникално преживаване, което имахме първата вечер в Шанхай се прибрахме, за да си вземем необходимата почивка. Не бяхме спали поне 24 часа. Трудно си беше, макар и на пръв поглед разликата от 5 часа да е нищо, но поне за мен се оказа тежка. Тудно спах, а и цялата седмица през деня ми се спеше, а вечер трудно заспивах.
На другия ден станахме рано, закусихме в хотела и потеглихме на тур из града. Естествено се върнахме на мястото, където миналата вечер прекарахме. Сега самото място изглеждаше различно, но все така внушително. Решихме да се качим на кулата...
А ето и снимки от най-високата точка на кулата! Уникална гледка. Наистина е спираща дъха гледка, която на всеки пожелавам. За съжаление нямаше как да се снима без да се пречкат стъклата, но предполагам не са направили тераса, защото вятърът горе е много силен. Все пак това успях да заснема...
Това колело или кръгово или каквото и да е долу е мясото, от където снощи снимахме и откъде снимките по-горе са..
На тази снимка се вижда "отварачката", която снимах през първата вечер.
На слизане с асансьор се оказа, че можем да спираме на различни етажи и за наше огромно учудване видяхме видяхме прозрачното дъно на 290м... На снимката виждате как стоя на самото стъкло а отдолу се вижда всичко. Уникална тръпка, наистина мога да призная, че беше доста страшничко, но нямаше как да не стъпя. Трудното нещо беше ако се опиташ да бягаш - много трудна задача! Натискаш, но уви, краката не вървят и те карат да вървиш бавно, вероятно поради голямата височина...знам ли и аз. Абе много си беше яко!
На 290-тия метър намерих малка пролука, през която снимках и поне тук нямах отбялсъци от стъклото, които имах на най-високата точка на кулата.
На слизане от кулата, на партера открихме това китно заведение, което явно си беше Кока Кола кафе...
Касата беше много яка...
Реших и аз да се снимам, поне на една снимка да ме има и ето...
А навън вече беше тъмно и отново прекрасните светлинки...
Това е началото на кулата, на която се качихме.
The Bund! Уникалната краеречна ивица, по която имаше хиляди туристи, местни и всякакви...
I Love Shanghai..да така си е, прекрасен и необикновен - обичам го!
А, ето и самия The Bund...и по-точно крайречния път, по който имаше много, много хора...
Вижда се за какво става въпрос. Имаше и кораби, на които може да се направи пътуване по реката.
Корабите по реката бяха като едно светлинно шоу..
Тук вече сме на най-високата кула в Шанхай! Не съм сигурен, но мисля, че е и най-високата в Китай като цяло и някъде 3-4та в света - 492м.
Отново трябваше да снимам през стъкло и затова снимката не е много добра, но за може да се добие бегла представа каква е гледката отгоре.
А ето я и от долу!
На следващия ден, това мисля, че е уикенда преди да си заминем, решихме да посетим една от местните градини, известна с красотата си и много годишна история.
Интересното при будизма се оказа, че те смесват много успешно Буда и всичко около него с техните реални императори, които навремето са владеели тези земи. Доста от тези императори бяха един до друг със статуите на Буда в самия храм...
Хиляди малки Буда, като всички са различни по форма и позиция.
Интересни бяха местата, в които оставят техните "свещи", които предполагам имат същото значение както при нас. Всъщност не са свещи, а са от тези миришещи клечки...
А ето и местата, на които се молят на Буда...
Белият Буда!
Снимките на Белия Буда бяха последните, които направихме в Шанхай. С това приключи нашата одисея в този прекрасен град. Бих се върнал пак, ако имам тази възможност, но този път ще предпочета септември или октомври, когато казват е най-доброто време за разходки.
Пътят на обратно беше доста дълъг, макар и отново да спах през почти целия път. Интересно то беше, че на връщане пътувахме 11 часа, което беше с 1 час повече..
Това е! Горещо препоръчвам на всеки, който може да си го позволи да отиде и да види този град, тази култура...
