Решихме и го направихме! Тъй като доста време се чудехме къде да отидем на планина, а имахме варианти и на Стара планина, решихме все пак да отидем на Тевно езеро, където никой от нас не беше ходил, а всички имахме огромно желание да отидем.
Ден 1:
Натоварихме се на колата рано, рано в събота и потеглихме към Банско, Добринище и идеята беше да оставим колата на хижа Гоце Делчев, където има лифт до хижа Безбог, която беше и нашата изходна точка.
Настроението в колата беше приповдигнато, понеже всички много искахме да походим и да видим красотите на Пирон (отново) и както се казва бяхме "загоряли" за планина...
Около 10:30 бяхме на хижа Гоце Делчев и започнахме подготовка - раници, облекла, храна и т.н.
Реших и аз да тествам фотоапарата и направих един автопортрет с новата ми шапка, която правеше първа планина. Напълнихме вода и се качихме на лифта. Имаше доста народ, което лично мен много ме учуди, но все пак хората търсят нещо лесно и достъпно, а да се качиш на хижа Безбог с лифта е като детска игра :))
На слизане от лифта направихме първата обща снимка. Или по-скоро аз направих първата снимка, на която естествено мен ме нямаше, но така или иначе някой трябва да снима.
Пред хижата имаше малко суетене и отново позиране за снимки, но това си е в реда на нещата..
И потеглихме! В началото изкачването е леко и затова решихме тук да снимаме, а не горе на големите изкачвания. Все пак снимка на фона на Безбошко езеро и хижа Безбог си е нещо незабравимо и нямаше как да пропуснем.
Започнаха да се откриват спиращи дъха гледки, на които ние все пак устоявахме, а пък и намирахме време за някоя снимка...
Нашето момче Петър, все пак си е най-готиния, позираше постоянно и единствено редакция на снимките от моя страна ще ви спести всяка втора снимка да е негова...хахах, Пеше, ще ме извиняваш :)))
Отново Пешо, но този път даващ много ценна информация на гледащите снимката - Попово езеро, простиращо се на площ 123 декара, максимална дълбочина 29,5 метра и на височина 2234 метра.
Попово езеро е много, ама много красиво и се намира в много прекрасна местност. Обградено е от върховете Сиврия, Джано, Кралев двор, Мамин двор и Дженгал. Езерото е най-голямото по площ и най-дълбокото в Пирин.
В крайна сметка стигнахме до кръстопът, където трябваше да вземем решение по кой път да минем. Все пак взехме правилното решение, а именно да хванем синята маркировка, минаваща през Кралевдворска порта, а не както първоначално смятахме да минем през Железна врата.
Ами, да, имаше си катерене, все пак трябваше да се качим на портата и от там да спуснем към заслона.
На места спирахме да си вземем дъх, вече имаме и нов член на клуба обичам да позирам - Ради...:))) Тука показва, какво ни очаква, а именно катерене по стръмната пътека и справяне с множеството камънаци.
Нямаше как да не снимам и цветята, растящи, между камънаците..
Наш Петър :)))
Това малко езерце, което вероятно е гьол, много ми хареса комбинирано с фона отзад....реших да оставя апарата на един камък и ето какво се получи.
Почти достигнахме портата, но все пак имаше още малко катерене по така неприятните за мен камъни.
Пешо и Жорето спряха за кратка почивка и естествено поредната доза вода, не ракия, казах вода! Ракията следваше, ама за по-късните часове.
А, това беше зад гърба ни....
...и това
Едно снежно петно привлече вниманието на нашата група и като деца се нахвърлихме към него. Имаше кратък бой със снежни топки, а дори Павката се изяви като виден баскетболист и вкара "кош" на разстояние повече от 15 метра. Кошът беше не какво да е, ами деколтето на Ради...умее ги този младеж, юх :))
Веднага, след като прехвърлихме Кралевдворската порта, започна едно кратко слизане и на първото възможно равно място се запознахме с местния "бабаит".
Седнахме на заслужена почивка и направихме няколко снимки. След като спряхме хронометрите се оказа, че се справихме за около 4 часа с този маршрут. Нали така беше, Петре?
А тази гледка се откри като се качихме на склоновете, намиращи се, около самото езеро. Доста красива гледка, която комбинира езерото, заслона, а отзад се вижда и исполинът връх Каменица, който е на височина от 2822 метра.
Ако обърнеш гръб, както и ние направихме, се вижда друга, не по-малко красива гледка!
Голямото Валявишко езеро!
Павката и Ради седнаха да се насладят на това прекрасно място.
Жорката и той, като все пак реши да поснима за да покаже на приятели и врагове :)))
А пък и за позиране имаше време, дори и поспахме там горе, понеже нямаше вятър от другата страна на билото....
След заслужената почивка, преминала в кратко спане, решихме да се качим на Валявшики чукар, който е висок 2664 метра. Там се откри гледка към поредните пирински езера - Превалските езера. Самите езера са разположени между Валявишки чукар и Превалски чукар и седловините Мозговишка порта и Превала в долината на река Демяница.
Малки пирамиди, направени от хората, които са преминавали и на фона се вижда Тевно езеро и отново връх Каменица.
Слънцето бързо, бързо си отиваше, но ние все пак решихме да посъберем малко мащерка и между другото направих няколко снимки на прекрасната местност, в която щяхме да останем...
Посъбрали планинска мащерка се насочихме към заслона, където все пак трябваше да посъберем сили за ракията....хаха
Ден 2:
Събудихме се раничко(5ч), понеже бяхме се разбрали с други туристи да се качим на Дженгал за изгрева на слънцето, но понеже те не се появиха, явно бяха прекалили с ракия, ние закусихме и към 7:30 потеглихме посока връх Каменица и от там обратно към изходната точка - хижа Безбог и хижа Гоце Делчев.
Качихме се отново на Кралевдворската порта и от там се откри отново тази прекрасна гледка. Този път забелязахме и два нови обекта, които така и не видяхме предния ден, вероятно пленени от Тевно езеро - Вихрен и Кутело. Тези два великана така извисяващи се в дъното.
Естествено объркахме пътя или по-скоро не го знаехме. Започна се едно лутане по тези отвесни скали. Ради беше най-съобразителна и откри нещо като пътека, което в последствие се оказа пътеката, която ние не знаехме и трябваше от самото начало да хванем.
За щастие или не, тази пътека все пак не отиваше до нашата крайна цел, а именно връх Каменица. Е, да, пак на Каменица, ама на Малка Каменица - 2674 метра.
Все пак имаше задължителните снимки на върха...
А ето и какво се показа между скалите - Митрово езеро, което се намира на 2291 метра.
От Малка Каменица направихме няколко снимки на смия връх Каменица, който така или иначе решихме да не посетим този път. Оставихме го за следващия път, който вероятно ще е скоро, тъй като тези места са магнетично пленяващи и няма как да не се върне човек...
Последна снимка и надолу....
Самото спускане не беше въобще приятно. Естествено нямаше пътека поне 30 мин от спускането, като впоследствие намерихме пътеката, която води до хижа Пирин. Походихме известно време по нея и от там стигнахме Митрово езеро и решихме да не следваме червената маркировка, която отива към хижа Пирин, ама да подсечем склона и да хванем към Железна врата. Катерейки по пътеката за Железна врата, преминахме покрай Аргировото езеро, което е на 2365 метра. Тук вече не снимах, защото техниката ми е леко тежичка и реших да почина малко....
Като цяло доста бързо стигнахме до хижа Безбог, където починахме малко и обратно на лифта и колата....
Целият маршрут хижа Гоце Делчев - хижа Безбог - Тевно езеро и обратно е невероятно красив, не много труден и абсолютно препоръчителен!
Отидете!
