Този път се събрахме доста голяма група и се наложи да пътуваме от София до хижа Вихрен с две коли, а и имахме среща с други хора на самата хижа. Очертаваше се керван!
В едната кола бяхме аз, Тодор, Ина и Пешо - по-добрата група! хаха. В другата кола бяха Манол, Коцето, Никола и Еми - не толкова добрата група :)) Шегуваме се, ей, да не се вържете...
На хижа Вихрен беше какато при "преселението на народите" - ужасно пълно с коли и щъкащи хора навсякъде. Радвахме се, че ние ще оставим колата и потегляме към по-безлюдни места или поне се надявахме да са по-безлюдни...е, бяха! :)
Първите снимки направихме на "ударения камък". Незнайно за мен как, този камък е разцепен на две, сякаш от светкавица...кой знае?
А това е гледката от самия камък назад...
Ето я и нашата група. Все пак не успяхме да се съберем с другата част от групата и уговорката си беше да се срещнем с тях на хижа Синаница. На снимката по-долу: Еми, Манол, Коцето, Никола, Тодор, Пешо и Ина. Аз снимам - отново! :)
А тука Ина си хареса моста, който разделя пътеката. Ние не хванахме по него, тъй като пътеката води към хижа Демяница.
И потеглихме към върховте, които се виждаха в далечината...Какво ни очакваше?...
Поглед назад...
Дойде и време за първа почивка. В началото изкачването се оказа много интензивно за част от нашата група и спряхме да починем на Муратово езеро. На снимката Пешо показва табелката с информация за езерото и дълбочината му...Намира се на височина 2230 метра и е дълбоко 3 метра.
Кръстопът :)
Тръгнахме отново и ето Муратово езеро от лека височинка...
На това място видяхме доста интересни образувания по камъните. Вероятно водата е сътворила тези форми...
Отсреща Тодорка ни наблюдаваше през цялото време. Много е хубава таз Тодорка :)
Имаше си и тежки изкачвания, които за Пешето не бяха нищо особено, но не всички бяха като него...
И се качихме на Бъндеришка порта, откъдето се откри гледка към Спано поле.
Ина полегна и не стана...хаха
Ами заслужихме си почивката и хубавия чай. А и аз, една снимка :))) Коцето и той почива активно :)
Тодор набива бисквити с чай - райййй :)))
Манол и Коцето..
А тук трябваше да снимаме залеза, но понеже си забравихме статива и не се получи много добре...
Ина е оцветена в залезни цветове...
!
На другата сутрин закусихме с мекици и потеглихме в посока Георгийски езера по една много, много стръмна пътека, но с прекрасни гледки...
Започнаха да се откриват и езерата едно след друго...
Имаше слизане, качване и пак, и пак, но групата не се отказваше. Всички бяхме много впечетлени от тези езера - прекрасни и диви!
Като качихме последната порта се откри прекрасен изглед към Муратово езеро и Тодорка...
Като цяло маршрутът е много хубав. Аз бих казал, че е средно труден, но много, много прекрасен. Препоръчвам го на всеки!
Успех!