Хижа Вихрен - хижа Синаница - Георгийски езера

Поредната Пиринска разходка, започваща от хижа Вихрен...Тази година ми върви изключително много на Пирин за което съм изключително щастлив! Много ми е хубав този Пирин...

Този път се събрахме доста голяма група и се наложи да пътуваме от София до хижа Вихрен с две коли, а и имахме среща с други хора на самата хижа. Очертаваше се керван!
В едната кола бяхме аз, Тодор, Ина и Пешо - по-добрата група! хаха. В другата кола бяха Манол, Коцето, Никола и Еми - не толкова добрата група :)) Шегуваме се, ей, да не се вържете...

На хижа Вихрен беше какато при "преселението на народите" - ужасно пълно с коли и щъкащи хора навсякъде. Радвахме се, че ние ще оставим колата и потегляме към по-безлюдни места или поне се надявахме да са по-безлюдни...е, бяха! :)

Първите снимки направихме на "ударения камък". Незнайно за мен как, този камък е разцепен на две, сякаш от светкавица...кой знае?

А това е гледката от самия камък назад...

Ето я и нашата група. Все пак не успяхме да се съберем с другата част от групата и уговорката си беше да се срещнем с тях на хижа Синаница. На снимката по-долу: Еми, Манол, Коцето, Никола, Тодор, Пешо и Ина. Аз снимам - отново! :)

А тука Ина си хареса моста, който разделя пътеката. Ние не хванахме по него, тъй като пътеката води към хижа Демяница.

И потеглихме към върховте, които се виждаха в далечината...Какво ни очакваше?...

Поглед назад...

Дойде и време за първа почивка. В началото изкачването се оказа много интензивно за част от нашата група и спряхме да починем на Муратово езеро. На снимката Пешо показва табелката с информация за езерото и дълбочината му...Намира се на височина 2230 метра и е дълбоко 3 метра.

Кръстопът :)

Тръгнахме отново и ето Муратово езеро от лека височинка...

На това място видяхме доста интересни образувания по камъните. Вероятно водата е сътворила тези форми...

Отсреща Тодорка ни наблюдаваше през цялото време. Много е хубава таз Тодорка :)

Имаше си и тежки изкачвания, които за Пешето не бяха нищо особено, но не всички бяха като него...

И се качихме на Бъндеришка порта, откъдето се откри гледка към Спано поле.

Ина полегна и не стана...хаха

 Абе всички си полегнаха удобно и не им се ставаше

А ето е първия ни сблъсък с Георгийски езера. Прекрасни са, онемяхме просто пред тази гледка...

 Ако изместиш поглед се вижда и най-красивият - връх Вихрен.

 Доволниииииииииии :)))

 И като се открииииии...Това е гледката от Синанишка порта - връх Синаница и Синанишко езеро. Все още не се виждаше хижа Синаница...

Ами заслужихме си почивката и хубавия чай. А и аз, една снимка :))) Коцето и той почива активно :)

 Хижа Синаница!

Тодор набива бисквити с чай - райййй :)))

Манол и Коцето..

А тук трябваше да снимаме залеза, но понеже си забравихме статива и не се получи много добре...

Ина е оцветена в залезни цветове...

 Елегантният
!

На другата сутрин закусихме с мекици и потеглихме в посока Георгийски езера по една много, много стръмна пътека, но с прекрасни гледки...

Започнаха да се откриват и езерата едно след друго...

Имаше слизане, качване и пак, и пак, но групата не се отказваше. Всички бяхме много впечетлени от тези езера - прекрасни и диви!

 На места изкачванията наистина бяха зверски. Ходиш 10 метра и почиваш. Нямаше как иначе...

Като качихме последната порта се откри прекрасен изглед към Муратово езеро и Тодорка...

 А какво спускане ни чакаше - ужасно!

От тук - нататък нещата бяха тежки! Спускане, спускане, камъни, камъни, много трудно и досадно, но все някак си трябваше да стигнем до Муратово езеро и от имахме малко д хижа Вихрен. Това е и последната снимка, понеже и аз много се изморих и тотално не ми се снимаше.

Като цяло маршрутът е много хубав. Аз бих казал, че е средно труден, но много, много прекрасен. Препоръчвам го на всеки!

Успех!